Pravoto.com - закони, съдебна практка, юридически анализи, документи Електронно издание за юристи
За контакт За контакт

Търсене в документи

Решение № 225 София, 26 юни 2009 г.

2009 Върховен касационен съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 225

 

София, 26 юни 2009 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и девета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ

ПАВЛИНА ПАНОВА

при участието на секретаря Иванка Илиева

и в присъствието на прокурора П.МАРИНОВА

изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА

дело № 222/2009 година

 

Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия Д. К. И. срещу въззивна присъда № 19 от 16.02.2009г. по внохд № 11/2009г. по описа на Смолянския окръжен съд.

В жалбата се поддържат касационни основания по чл.348,ал.1 т.1,2 НПК. Прави се искане за отменяване на присъдата и оправдаване на подсъдимия по обвинението по чл.343 б,ал.1 НК.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Неправилно въззивният съд е отхвърлил повторната експертиза,тъй като срокът е спазен. Това налага отмяна на въззивния съдебен акт.

Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното:

С горната присъда Смолянският окръжен съд е ОТМЕНИЛ оправдателната присъда № 169 от 04.12.2008г. по нохд № 91/2008г. на Девинския районен съд срещу жалбоподателя-подсъдим за деяние по чл.343б,ал.1 НК и е постановил НОВА,както следва:

Признал е подсъдимия Д. К. И. за ВИНОВЕН в това,че на 22.06.2008г. около 07.20 ч. на КПП „Забрал” в района на гр. Д.,обл. Смолян е управлявал МПС –лек автомобил марка „Фолксваген Голф” с рег. № С*,негова собственост, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда,а именно: 1.65 на хиляда установено по надлежния ред с химическа експертиза,дадена с Протокол № 110/2008г. на експерт на НТЛ при ОДП-Смолян,поради което и на основание чл.343б,ал.1 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,изтърпяването на което е ОТЛОЖИЛ за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ,считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.343г,вр.с чл.37,т.7 НК е ЛИШИЛ подсъдимия от правото да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА,считано от влизане на присъдата в сила,като е приспаднал времето през което е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право,считано от 22.06.2008г. до влизане на присъдата в сила.

Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА:

Присъдата е постановена при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила

За да постанови осъдителна присъда,въззивният съд е приел,че обвинението срещу подсъдимия е безсъмнено доказано по смисъла на чл.303,ал.2 НПК. Позовал се е на доказателствата събрани на досъдебното производство и преди всичко на заключението изготвено от вещото лице М. Д. Изключил е от доказателствения материал заключението на повторната експертиза депозирана от химика Й. Д.

Видно е от данните по делото,че първоинстанционният съд по реда на чл.107,ал.2 НПК е уважил искането на подсъдимия за назначаване на повторна химическа експертиза,която да даде заключение за концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия на инкриминираната дата. Съгласно заключението на вещото лице-химик при „МБАЛ-Пловдив” АД”Специализирана химическа лаборатория” Й. Д. , установената концентрация на алкохол в подсъдимия възлиза на 1.10 промила/ л.45-46 от първ.дело/.

С депозирания протокол № 1099/14.08.08г. резултатите от кръвната проба стават два,с различни величини на концентрацията на алкохол. Повторната експертиза установява наличие на 1.10 промила,а първоначалната-1.65 промила. Налице е и трети резултат-от изследването с „Алткотест-Дрегер 7410/ с фабр. № 0*,който е отчел съдържание на алкохол 1.14 промила.

При посочените три различни резултата,въззивният съд като втора инстанция по фактите и приложението на закона е следвало да изясни причините за посочените разлики,респ.да преодолее противоречията възникнали при повторното изследване на кръвната проба. Това е било възможно чрез разширяване на експертизата,която на теоретично ниво, и на базата на съществуващите вече резултати да изясни защо и при какви обстоятелства е допустимо и възможно отчитането на посочените данни. От заявеното от вещото лице Й. Д. в съдебно заседание става ясно,че разлика от 0.5 промила не е възможно да се получи. Не е изследван в тази връзка въпроса съществува ли отклонение и в какви стойности при „Газхроматографски метод” и този по метода на „Видмарк”становено е,че кръвната проба е била повторно изследвана в рамките на 3-месечния срок по Наредба № 30/2001г.,т.е. в срока на годност.

В мотивите въззивният съд е изключил на формално основание от доказателствения материал заключението на повторната кръвна експертиза. Приел е,че оспорването на първоначалния резултат не е съобразено със срока предвиден в Наредба № 30/2001г.,поради което тази експертиза е опорочена и резултата от нея не следва да се обсъжда.

Мотивите на съда не са съобразени с обстоятелството,че искането на подсъдимия за повторно изследване на взетата кръвна проба е направено преди изтичане на срока по чл.19 от Наредбата,както и че то произтича от дадените му в чл.55 НПК права.

Съгласно чл.19 от Наредба № 30 /2001г.,след химическото изследване пробите кръв се съхраняват в химическите лаборатории до 3 месеца при температура + 4 градуса С. Това означава,че в рамките на посочения срок е допустимо повторно изследване винаги, когато възникне необходимост. В този смисъл,срокът от 7 дни по чл.20,ал.3 не следва да се счита за преклузивен и с изтичането му не се погасява възможността да се иска повторно изследване,стига да не е изтекъл тримесечния срок за съхраняване на кръвната проба.

Във връзка с изложеното следва да се отбележи,че няма данни подсъдимият да е бил запознат с правото да иска повторно изследване на кръвната проба. От протокола за предявяване на разследването по бързото производство/л.26 от БП № 162/2008г./ е видно,че на 02.07.2008г. той се е запознал лично с материалите по делото,в които не е приложена Наредба №30/2001г. Няма данни да му е разяснено,че ако оспорва резултата,може да поиска повторно извършване на химически анализ в определен срок.

Доказателството за концентрация на алкохол от 1.10 промила събрано посредством повторната експертиза, не може да бъде изключено поради факта,че срокът по наредбата е изтекъл. Съгласно чл.107,ал.4 НПК,съдът не може да откаже събирането на доказателства само защото искането не е направено в определения срок.

В този смисъл неправилно съдът е приел,че повторната експертиза е опорочена на посоченото основание /неоспорването й в определения срок/ и не следва да се обсъжда като доказателство по делото. Доколкото може да се счита,че експертизата е опорочена,основание за това може да бъде единствено неправилното транспортиране на пробата от вещото лице М. Д. ,което би се отразило на качеството на пробата,въпрос неизследван по делото. Експертизата е допусната на 05.08.09г. тъй като М. Д. не се явил на предходните три съдебни заседания за да бъде изслушан. Не се явил и на посочената дата. Съдът е пристъпил към назначаване на повторна експертиза,с оглед спазване на 3-месечния срок за съхранение на кръвната проба и предстоящата съдебна ваканция.

Съдът не е отговорил на доводите на защитата в съдебно заседание по повод протеста срещу оправдателната присъда,което е бил длъжен да стори съгласно изискванията на чл.339,ал.2 НПК. Липсват съображения относно възражението за компетентността на вещото лице М. Д. ,съобразно изискванията на чл.17 от Наредбата.

В мотивите си съдът не е извършил анализ на съвкупния доказателствен материал в съответствие с изискванията на чл.305 вр.с чл.310 НПК. Не е подложил на внимателна проверка всички относими към обвинението доказателства,не е изяснил противоречието в резултатите от изследването на кръвната проба. По този начин е решил делото без да положи усилия за пълно,всестранно и обективно изясняване на всички обстоятелства от значение за правилното му решаване. Нарушил е разпоредбите на чл.13, чл.14, чл.107 ал.5 НПК,с което е ограничил процесуалните права на подсъдимия.

По изложените съображения въззивната присъда следва да се отмени и делото върне на въззивния съд за ново разглеждане от стадия на закритото заседание. Съдът следва да призове и разпита вещите лица М. Д. и Й. Д. ,както и да изясни разликата от 0.5 промила между двата резултата на какво се дължи-неправилно транспортиране,допустима летливост на етиловия алкохол /възможните граници/ и пр. Изясняването е съществено с оглед значителния толеранс от 1.14 промили до 1.65 промила за времето от 07.20 часа до 8.15 часа,когато е взета кръвната проба ,както и разликата от 1.65 до 1.10 промила, установена при повторната експертиза. Кои са факторите влияещи на състоянието на кръвната проба в посочените случаи,респ.какви са отклоненията при изследване по метода Видмарк и Газхроматографския метод.

Допуснатите нарушения са съществени по смисъла на чл.348,ал.3 т.1 НПК и са основание за отменяване на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.

Воден от горните мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.4 Върховният касационен съд,трето наказателно отделение

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯВА въззивна присъда № 19 от 16.02.2009г. постановена по внохд № 11/2009г. от Смолянския окръжен съд и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав,от стадия на закритото заседание.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: